Съдейки по студа навън, почвам да се чудя - Възкресение ли чакаме, или Рождество?
Странни са това хората... Като са вкъщи се сещат да си сменят спалното бельо веднъж в месеца, а като са на почивка още на третия ден почват възмутено да роптаят...
Когато си изтървах айфона в тоалетната, за първи път разбрах, какво означава Водафон.
- Може ли да си боядисаме яйцата с четка? - Може, стига да не ви е гъдел!
- "Момче е!" - звучи по съвсем различен начин, когато излизаш от родилното и когато излизаш от тайландски бардак...
Започнаха седмиците на висшата мода - джапанки с яке, къси гащи с чорапогащник и грейка, манто със сандали и всякакви други дефилета.
- Ела с мен и ще ти покажа свят, пълен с чудеса и тайни! - Далеко ли трябва да отидем? - Не. До хладилника.
- Щастието винаги трае кратко... - И какво да правим? - Да вземем литър повече.
Младо семейство поправя щетите от наводнение. До колене във вода, жената започва да плаче, а мъжът й казва: - Скъпа, така усложняваш работата ни с подсушаването.
Слагайте си слушалките в ушите, но не пускайте музика. Ще чуете интересни неща, не само за себе си.
Сър Базил към сервитьора: - Един чай без ром, моля. Сервитьора: - Чай няма, без какво да бъде рома?
Най-добрите идеи идвали под душа. Извод: - В градският транспорт има толкова безидейни хора!
Попитали веднъж сицилианските столетници: - Как оцеляхте до такава дълбока старост - сред толкова много трупове. - Ами седяхме, наблюдавахме... и не задавахме въпроси.
В магазин за кожени палта: – А колко струва това кожено палто? – 20 000 лева. – Ама защо е толкова скъпо? – Защото е кръстоска от бобър и койот. – Аха, явно бобъра трудно се е навил...
- Когато стана пенсионер, ще завърша втората си книга. - Ооо! Вие сте писател? - Не, читател.