Най-четените вицове в нашата колекция
- Скъпи, прозореца не се затваря. - А какво пише? - Дръжката падна... - По дяволите, гадост някаква. Рестартирай! - Идиот! Прозорецът на спалнята.
– Мила, защо ми се сърдиш? – Защото не ми „лайкваш" статусите във фейса! – Глупости! Чета ги и кимам с глава в знак на съгласие...
Изгладнял съпруг се прибира вкъщи. Вратата обаче е заключена и той звъни. Отваря непознат. - Кой си ти, бе? - пита непознатият. - Съпругът. - И какво искаш? - Да ям. - Ще ядеш ли в...
На вчерашния футболен мач гол вкара страничния съдия. Ето какво значи да се плати предоволно.
Главната интрига на световното по футбол - ще разстрелят ли отбора на Северна Корея, ако не спечелят световното!
Защо спортът е вреден: Защото заниманията със спорт ще удължат живота ви с десет години, обаче за тях ще трябва да похабите 15...
- Как ще се развие мач ако играят Колумбия и Холандия? - За 80 минути холандците ще изпушат тревата, а през останалите 10 колумбийците да изсмъркат очертанията.
21:42: Кажи ми честно, аз ли съм ти по-важна или мачът? 23:33: Ти, разбира се!
Шахматист е хванат с допинг. В урината му били открити следи от "Гинко Билоба" и "Пирамем".
- Защо феновете съблякоха отбора на цска? - За да видят поне един свой гол тази година.
– Ама този спринтьор, с червения шал е страхотен! – Това не е шал, а езика му…
Кандидатстудентски: - Със задните си части Хан Крумзапушил Върбишкия проход, а с предните изненадал Никифор отзад!
Колкото и да е странно, на повишаването на студентските стипендии най-много се радват акционерите на пивоварните компании.
Фокусник вика на сцената момчеце от публиката: - Кажи, момченце, че ме виждаш за първи път? - Да, тате.
Цигански табор. Нощ. Цигането: - Тате, защо светят звездите? -Не знам. - Тате, защо духа вятърът? - Не знам. Циганката: - Хайде, стига сте говорили, а спете. - Нека пита, ма. Нека...
- Тате, какво е "щастие?" - Като пораснеш, ще разбереш, сине... Като се ожениш и ще разбереш какво е щастие, ама вече ще бъде късно...
Един си простира гащите и си мърмори под носа: - На никой вече да нямаш доверие в днешно време... Ама на никой! Даже на себе си! А уж само исках да пръдна...
Мога ли да те забравя - присънваш ми се всяка нощ... Нежното ти ухание, вкуса ти, цвета ти - винаги са пред очите ми... Не си ли до мен - сърцето ми плаче... Живот ли са дните без теб - Мой Амст...
Между писатели: - Какво правиш напоследък? - Опитвам да пиша стихове. - И как е, получава ли се? - Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете...
Двама си говорят: - Поммиш ли колко се радвахме на 10-ти ноември 1989 година? - Помня, разбира се. Помня, че имах и парно тогава....