Най-четените вицове в нашата колекция
- Ефрейтор! Защо не отдавате чест? - Еее, господин генерал, ако и ние, началниците, започнем да се заяждаме помежду си за дреболии...
- Вярно ли е, че в този замък има призраци? - Глупости. Досега в замъка и един призрак не съм видял, а живея тук от 800 години...
- Такси. Свободен ли си? - Не, госпожо. Женен съм.
- Колко струва пушеното слонско? - Но, госпожо, това е телешко! - А, заблудих се по цената.
...от близката горичка се чу кръшен момински смях, който скоро се превърна в женски...
Въпрос към радио Ереван: -Защо жените имат цици? Отговор: -Защото мъжете имат ръце!
Питат радио Ереван: - Как е бъдеще време на глагола прозявам се? - Спя.
- Хей съдията, купи си очила! - Какво? - И слухов апарат си купи!
Интервю за работа. - Имате ли препоръки от предишното място? - Да, препоръчаха ми да си търся нова работа.
- Иване, пак ти треперят ръцете. Цялата ли нощ си пил? - Не. Целия ден работих.
Разправят, че конякът става по-добър с годините, и мисля, че това е истина. Колкото по остарявам, толкова повече ми харесва.
- Мамо, а защо татко след шест ракии винаги изглежда толкова уморен? - Сине, как няма да е уморен, като изпива половин кило в повече, отколкото може да носи!
Двама студенти се напили безпаметно и на сутринта, като се събудили единият решил да избъзика другия и му казал: - Един на нула за мене.. - Защо? - Ами снощи така се бях напил, че съм те опън...
Не повръщайте под масата... И там има хора!
Две приятелки си говорят: - Ау, детето ти толкова прилича на мъжа ти! - Да бе, чак и аз се чудя...
Мразя, когато направя комплимент на някого за неговите мустаци, и внезапно... тя вече не ти е приятел.
Правителството препоръчва на останалите граждани сами да си сложат решетки на прозорците.
Не е вярно, че във властта има неморални хора. Нека да бъдем обективни. Има и некомпетентни.
Пътуват двама за риба. - Я покажи колко е най-голямата риба, която си хващал някога! - За да не излизам от колата, ще ти покажа само колко й беше голямо окото.
"Няма да взимам рушвети" - с надежда си повтаряше чиновника Иванов всяка сутрин, пътувайки за работа, но разочарован и с разбити надежди, се връщаше всяка вечер вкъщи.