Най-четените вицове в нашата колекция
- Защо децата на митничарите имат триъгълни усти? - Защото ядат много Тоблерон.
Султанът събрал жените си и им казал: - Скъпи мои, напускам ви. Влюбих се в друг харем.
Летели два гарвана. Единия попитал: - Имаш ли хладилник? - Какви пьржени пирони? Аз не пуша!?!
Жарка юлска нощ. Влюбена двойка в парка. Тя: - Скъпи, чуй как свирят щурците! - Това са ципове, скъпа…
- Не разбирам как може да се омъжваш за куц човек! - Какво толкова! Та той куца само когато върви.
Една учителка попитала един ученик: - В какво глаголно време е глагола "ще кротувам"? - В Бъдеще Невъзможно! - отговорил той.
На гости на семейството идва свещеникът. Всички го поздравяват, само малкият син стои настрана. Баща му се кара: - Ела, кажи "добър ден", простак такъв! Детето се приближава към свещеника и казва:...
Двама си говорят за семейния живот. - Вече 15 години сме женени. В началото така я прегръщах и целувах, че ме беше страх да не, я задуша. - А, сега? - Сега, натам отиват нещата!
През средните векове е нямало разводи… Писне ти от жената - пишеш писмо до Инквизицията, че е вещица и толкоз.
Ако мъжът е под чехъл, това още не означава, че жената е на висота.
- Каква е дефиницията на непреодолими различия? - Когато тя стопява венчалната си халка, за да излее куршум.
- Скъпа, защо панталоните ми са изгладени само до коленете? - А аз колко пъти ти казвах да удължиш кабела на ютията!!!
- Къде си тръгнал с тия въдици? - Как къде... За риба. - Че сега риболовът е забранен. - Тихо! Жената не знае...
- Скъпа, какво ще кажеш за съпружеско задължение? - Заспивай... През вечерта дългове не се връщат! На лош късмет е!
– Скъпа, ако умра ще се омъжиш ли повторно? – Не. Ще остана със сестра ми. А аз ако умра, ти ще се ожениш ли повторно? – Не. Ще остана със сестра ти...
Ако жените са като мартенското време, то мъжете са като синоптиците - вечно нещо не им се получава с прогнозите.
Събуждам се от шепота на малкия: - "Мамо!" Мълча... По-силно: - "Маамоо!" Мълча... И изведнъж силно на ухото ми: - "МАМО!" - Какво? - "Аз се събудих, ти поспи, още е рано!"
- Що не вдигаш бе? - Не съм си чула телефона. - Е, аз ти звъннах 10 пъти. - Ми, не съм го чула 10 пъти.
Умира Любо Пенев и отива в Рая. Насреща му Свети Петър казва възхитен: - Любо, Любоо... и ти един път да уцелиш вратата!
Да, скъпа! Не, извинявай, днес няма да мога! Не-е-е, да дойда ще мога, но... няма да мога.