- Все пак ме познаваш... - За съжаление, доста повече, отколкото си мислиш.

Да помолиш на улицата, пушещ човек за цигара, е нормално. А ако някой яде шоколад и помолиш за парченце - те гледат като луд.

Песимистът оплешивява, а оптимистът става по-аеродинамичен.

Хубаво е там, където ме няма. Ако не вярвате, мога да дойда!

- Може ли да ми направите копие от личната карта? - А шлем и лък от шофьорската книжка не щеш ли?