‎500 години бяхме машала, 20 години бяхме зеер гуд, 50 години бяхме очен харашо, 20 години вече сме ок, кога ще сме добре, не знам!

Истинският път минава по въже, което е опънато не кой-знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро кара хората да се препъват, отколкото да вървят по него.

Лошият приятел е като сянката: в слънчев ден бяга – не можеш да го стигнеш, а в мрачен ден го няма – не можеш да го намериш.

- Извинявай, но не съм чула, че си звънял. - Дреме ми. - Да, и аз си помислих същото, като видях 28 пропуснати.

Не съм толкова богат, че да не разбирам другите!