Седя. Плача. А мъжът ми ми трие сълзите. Помислих си - "Колко мило"! Станах и се погледнах в огледалото, а той мръсникът, с разтеклия се грим ми нарисувал мустаци!

Тъпите ненужни неща са ми толкова нужни.

Видях метла с дълга дръжка забравена пред входа. После ми мина мисълта, че може да е просто паркирана…

Колкото по-тихо седи детето в съседната стая, толкова по-скъп ремонт предстои.

Направо побеснявам, като ми кажат да се успокоя.