Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното: - Дай я, дай я веднага! Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце: -...

- Защо не спиш? - Имам безсъния... А ти? - Безделие!!!

- Уверих се наистина, че мълчанието е злато! - Как? - Платих си сметката за GSM-а.

- Скъпи, нищо ли не забелязваш? - Пак си боядисала косата си? - Не, измих я.

Надпис на пещера: Тетрадките от каменния век не горят, но потъват!