Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:

- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите?

Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:

- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...

- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!