Тя тихо и нежно го хвана за ръката. - "Обича мее!" - помисли си той. - "Дейба и тая поледица дейбаа!" - помисли си тя!

- Зарязваш ме, защото съм далтонист, нали, Роза?! - Казвам се Виолета, мамка му, ВИОЛЕТА!

- Можеш ли да си представиш какво нахалство? Цели пет месеца й пращам всеки ден любовни писма... - И какво стана после? - И тя да вземе после да се омъжи за пощальона.

- Извинявай кукло, с тези токчета можеш ли да бягаш?! - Да мога! - Ами, аре бягай тогава!!!

- Казват, че вие, жените, обичате с ушите си. - Какво? - С ушите, казвам… - Какво? - Ти, фригидната, си отивай в къщи!