Снощи се разходих по улиците с брадва в ръка и усмивка на лицето. Всички ми правеха път и никой не се държа грубо. Днес пак така ще се разходя… явно усмивката ми прави хората по-добри.

Ако девойката е овца, каквито и лъвове да я обикалят, тя пак ще гледа към овена...

И на следващото занятие всички юноши да са остригани отгоре, додолу... Те го духат, ние го гълтаме…

Жената ме шашна, каза, че имала такиви дни, в които нищо не й се правело. Ама то имало ли въобще други дни?!

Сигурен съм, че тези които не ме познават, много съжаляват. А тези, които ме познават... още повече!