- Дали сега има борса, която не пада, а се покачва? - Да, борсата по труда.

Колкото по-тежка е една работа, толкова по-лесно може да се уредиш на нея…

Щастието от труда – това е чувството, което изпитва поетът, докато гледа, как работниците строят.

- А, бе ти можеш ли да връзваш вратовръзки? - Да, разбира се. - Ами вържи моята тогава! - Легни и ще ти я вържа! - Защо пък да лягам? - Аз работя в моргата, забрави ли?

- Искам да си тръгна за вкъщи по-рано и имам уважителна причина... - Каква?! - Писна ми!