През нощта в леглото: - Скъпи, свали си пръстена, че ми драска... - Това ми е часовника, скъпа!

Двойка е в съда. Ще се развеждат. Жената говори първа: - Представете си, ваша чест, той стигна до там, че изнесе всички тенджери от къщи, продаде ги за цветни метали, а парите изпи. - А тя забеляз...

Благословен да бъде този, който няма какво да каже и въпреки това мълчи.

- Начи, да знаеш вчера у Требичо къв бой стана? - Е па, кой биа бе? - Е па мене биа.

- Обичам те! Обожавам те! Загубил съм си ума по тебе! Луд съм по тебе! - Ей, най-накрая заговори като нормален човек.