Тя: - Мисля, че пи достатъчно. Той: - Мисля, че грешиш, все по-хубава жено.

- Никога няма да се омъжа за теб! Никога! Ти си такъв скръндзааа… Ето, взимай си пръстена! - Ами кутийката?

Миналото е измамно нещо… ти си спомняш едно, тя си спомня същото, само че по друг начин…

- Ало, Таня може ли? - Няма я, не е вкъщи. - Знам, знам - тя е у нас. Може ли?

- Извинете, хубава госпожице, Вие местна ли сте? - Не, господине! Двуместна съм!