Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.

Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.

И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.

Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.

След малко се свестява и си казва:

- Брей, те много съкратили приказката бе…