Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ. Първо отишла при Баба Меца и й казала:

- Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера?

А Баба Меца отговорила:

- Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти

помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова... нали се сещаш.

Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави.

Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал:

- Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест.

И лисицата:

- Ееее, няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи!

А той:

- Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто.

И лисицата вече крайно изнервена, го попитала:

- Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна?

- Ми боли ма оная работа за твойте въглища!