"
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка. - Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметка та си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – по любопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд ташаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали ташаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че ташаците му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа.
- Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за ташаците!
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметка та си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – по любопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд ташаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали ташаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че ташаците му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа.
- Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за ташаците!
139 прегледа