Аз мърдам, ти мърдаш, аз мърдам, ти мърдаш... Ако мърдаме по-бързо, ще свършим по-бързо. Що е то? Шах.

Тъмна, непрогледна нощ. На вратата на селска къща се чука: - Кой е? - Дърва трябват ли ви? - Не. На сутринта дървата ги нямало.

Това е много странно чувство, когато не ти достига общуване, но в същото време разбираш, че не искаш да общуваш с никого.

По телефона. - Може ли Мими. - Тя е в родилният дом. - Ау, какво й се е случило?

- Защо на педалите винаги им върви? - Защото късметът го е страх да им обърне гръб.