През ноември, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша: - Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено. - Мери, не си права....

Ако се събудиш на улицата, значи си спал там...

- Скъпа, довечера ще закъснея. Ще се прибера към единадесет. - Добре, скъпи, а мога ли твърдо да разчитам на това?

– Вас днес човек не може да ви познае! – Толкова добре изглеждам? – Не, не мога да се сетя кой бяхте...

- Какво е черно, в черно, в черно, в черно? - Бременна негърка в тъмен тунел през нощта!