Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:

- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.

На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:

- Аз съм ангел и искам да те позная!

- Но аз съм божа жена, не може!

- Аз съм ангел, слушай ме!

- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.

"Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал:

- Уааа... не съм ангел!

Монахинята си махнала расото:

- Уааа... аз съм кондуктора!