"
Един път младият Пушкин отишъл в едно село. Обичаят в това село бил какъвто и човек да дойде на гости да го поканят да преспи в къщата им. Пушкин отишъл в една къща и хората го поканили. Нагостили го и станало време за лягане, обаче единственото свободно легло било в стаята на дъщерята. Легнал, преструвайки се на заспал, Пушкин дочул разговора между майката и дъщерята който бил:

Майката:

- Дъще, ако се събудите през нощта и той те заговори, каквото и да ти каже, ти винаги му казвай - Не бива!

Дъщерята:

- Добре майко, ще послушам съвета ти.

И така всички си легнали. Минали няколко часа, всички заспали и Пушкин заприказвал девойката:

Пушкин:

- Бива ли двама млади да са в една и съща стая, а да спят в различни легла?

Девойката по съвет на майка си казала:

- Не бива!

Преместил се той при момичето. След малко пак попитал:

- Бива ли двама млади да са в една стая, да лежат в едно и също легло и да са облечени?

Тя пак казала:

- Не бива!

Съблякли се. След малко Пушкин пак попитал:

- Бива ли двама млади да са в една и съща стая, да са в едно и също легло, да са съблечени и да не правят нищо?

Девойката отново казала:

- Не бива!

И така на сутринта майката попитала дъщеря си:

- Послужи ли ти съвета ми?

Дъщерята разгневено отговорила:

- Заради твоето не бива Пушкин цяла нощ ми го наб*ва!
120 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Дъщери

Майка съветва дъщеря си която се жени: - За да бъдеш винаги желана за мъжа си, никога не се събличай напълно! Известно време след сватбата мъжът я пита: - Слушай, а случайно да сте имали псих...

Дъщери

- Дъще, не мислиш ли да се омъжиш за него! - Да, мамо, но не за дълго.

Дъщери

Накрая на сватбата, майката на булката я издърпва настрана и й казва: - Дъще, щях да забравя най-важното! Никога не спори с мъжа си, просто започвай да плачеш!

Дъщери

- Дъще, донеси ми пет чинии от кухнята. - За какво са ти, мамо? - Трябва да поговоря с баща ти.

Дъщери

- Срещате се с моята дъщеря вече година. Защо все още не сте й предложили? - Страхувам се. - Но защо? - Ами ако се съгласи?