Отишла тя и в къщата на другия зет, да провери и него. Скочила в кладенеца и започнала да вика. Ама зетя хич и не помръднал и тя се удавила. На другия ден пред къщата си намерил един мерцедес
с надпис - "На зетя от благодарния тъст!"
- И така не е зле. - казал зетът, след като хвърлил камък по кучето, а улучил тъщата.
Прибира се един зет, сваля си ризата, и се обръща към тъща си: - Плюй! - Ти в ред ли си? Защо да те плюя? - Докторът каза, че змийската отрова помага срещу радикулит.
Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?
В кухнята тъщата прави кюфтета. Малкото коте идва при нея и си проси месце: -Мяу, мяу! Тъщата го рита с крак: -Марш! Котето пак идва и пак: -Мяу, мяу! -Махай се, бе! - ядосано го подритва...
Зет погребал тъща си и се връща към вкъщи. Било през пролетта и една висулка му паднала на главата. Умирайки той погледнал към небето и промълвил: - Нима… вече… си… там?