Телефонът звъни. Зетът вдига слушалката. - Ало? … Тъща ми я няма в момента в къщи. Нещо да й предам? - Аз съм нейна приятелка… - Приятелка?! Не може да бъде! Вие сигурно сте сбъркали номер...

Тъща се обръща към зетя: - Какво имаше в тигана ви, едвам успях да го изтъркам? - Това ли? Тефлоново покритие.

- Госпожице, на майка Ви не и ли трябва зет? - Не, още не сме дояли мозъка на предишния.

Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зетя: - Потупай ме! Той я потупва по рамото: - Браво, мамо!

Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, но защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче?"