Едно момченце се родило сляпо.

Докато било малко не осъзнавало, че е сляпо.

Порастнало обаче и разбрало, че е заобиколено от един свят, който то неможе да възприеме като другите хора.

Станало му много мъчно и един ден отишло при майка си и си казало мъката.

След няколко дни майка му отишла при него и му казала:

- Ето сине, купила съм ти един мехлем, с който като си намажеш очичките преди да си легнеш и ги стискаш цяла нощ, сутринта като ги отвориш ще виждаш всичко.

Преди да си легне, момченцето си намазало очичките с мехлема.

Цяла нощ не заспало, за да ги стиска силно и да може на следващия ден

като ги отвори да види всичко около себе си, другите деца, природата, цялата красота на света около него.

Дошла сутринта. Момченцето отворило с надежда очички,

но пак нищо не виждало. Отишло при майка си:

- Мамо, аз пак нищо не виждам!

Майката:

- Честит първи април, сине!