Сутринта ставам и гледам - потникът ми няма ръкави! Обличам се, излизам навън гол, като вървях по пътя отварям вратата и гледам - заключено.

През нощта храбрец върви през гробището и дъвче баничка. Изведнъж от тъмното към него се протяга ръка и се чува сърцераздирателен вопъл: - Да-а-ай! - Б-б-баничката ли? - Не. Хартийката-а-а…

- Госпожо, купете си живи раци! - О скъпи, жал ми е когато ги слагам във вряла вода... - А вие, когато ги варите, затваряйте си очите. - Какво? На всеки ли?!

"Здравейте! С Вас говори телефонния секретар на семейство Иванови. Тези жестоки и бездушни хора са ме оставили сам вкъщи. Моля, поговорете с мен... след сигнала!!!

Аз знам, че нищо не знам, но знам, че когато го узная, ти ще знаеш, че аз го знам!