Бобена поезия Вървя по улицата тиха, мръсна, светът около мене е заспал и мисля си, че само ако фъсна, ще се събуди целия квартал... Надига се във мене нежен трепет, фъснята преминава...

- Ела да ме прибереш. - Къде си? - В канавката. Точно под луната..

Сценарий за български филм на ужасите: Нощ. Хижа в гората. 30 км до най-близкото село. Компания сяда на масата. Изведнъж от мазето се чуват викове: - Кой забрави алкохола?!? Дейба, мааму, дейба! И...

- Слава на Бог! Най-после спря да плачеш, 3 дена рев за едни грозни обувки! - Не съм спряла. Почивам си…

Какво нещо е животът: - Раждаш се, отиваш на градина, после в училище, завършваш университета, жениш се, вариш ракия има няма 30-40 пъти и накрая умираш!