Габровка разказва на приятелката си: - Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки.

Габровец трябвало да поправи вратата си, затова пратил сина си да поиска теслата на съседа. Скоро детето се върнало - слъгал го съседът, че няма. - Остави го тоя скъперник - рекъл възмутено бащата....

Габровец към тежко болната си съпруга: - Минке, така и така няма да те бива, барем да загасим лампата!

Габрово - единствения град в света, където децата не играят с огън. Жал им е за клечките.

Габрово. Малкият Иванчо звъни на вратата: - Гошко, вкъщи ли си е? Майката на Гошко: - Той сега яде, сигурно и ти си гладен? - Да. - Отивай вкъщи да хапнеш и се върни после да играете.