Тъгувам по тези времена, когато и най-големите проблеми се решаваха с просто жертвоприношение…

- Ало? Мими? Стефане? Мишо? Ася? А-а, Пешо, ти ли си? Здрасти, веднага те познах!

В природата нищо не се губи. Това, което падне от устата ти, отива в клавиатурата.

Закуска на плажа, обяд на плажа, вечеря в леглото, мислите си "Романтика"?! Нищо подобно... "Дископатия"...

Вчера се движих усмихнат и с тухла в ръка. В трамвая всички ми отстъпваха местото си. Колко е важно да се усмихваш!