Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син… - Е, защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената разбра...

- И защо, бе Миме, не щеш да се омъжиш за Пешо? - Мамо, престани! Не го ли виждаш, какъв е риж? Бащата се обажда от другата стая: - Айде сега, капризи! Половин година с тебе и ще побелее!

- Пешо, защо си тъжен? - Не съм тъжен, трезвен съм.

Ходят из гората двама селяни. - Пешо, виж каква голяма и хубава гъба! - Къде? - Ей-там, над полигона при Змейово!

- Пешо, обичаш сланина, нали? - Да! - Цялата съм твоя, бейби!