Иванчо разплакан споделя с майка си: - Мамо, мамо... Сънувах, че училището ми гореше! - Няма нищо, недей да плачеш! Нали знаеш, че това е само сън?! - Да мамо, точно за това плача...

- Как се казваш? Мълчание. - Ти да не си дебил? - Казвам се Иванчо. - А фамилията? - Не, не съм дебил.

Госпожата казва: - Затворете читанката! А Иванчо пита: - На коя страница, госпожо?

- Тази година целия седми клас премина в осми и само вашия Иванчо премина в шести, защо? - Мацката му е там.

Марийка стояла върху купа сено, а Иванчо отдолу й викал: - Марийке, аре слез при мен! - Аааа, ти искаш да ме любиш... - Няма бе! - Ами че тогаз защо да слизам?