Иванчо казва на баща си: - Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. - А ти благодари ли й? - Не. Веднага настъпих...

Майката пита Иванчо: - Защо плачеш? - Сънувах, че училището е изгоряло. - Не плачи де, това е само сън! - Плача точно за това…

В училище: - Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! - И аз се надявам, госпожо!

След среща с бившите си съученици Иванчо споделя с Марийка: - Представи си, всички момчета така са побеляли и оплешивяли, че никой не можа да ме познае!

Иванчо и Марийка си говорят: - Марийке,защо винаги вместо 'не е вярно' казваш 'глупости'? - Глупости !