Дечица си играят пред блока. Започват разговор за това, откъде идват децата. Петърчо: - Намират ги в зелка... Таня: - Щъркелът ги носи... Марийка(най-малката): - Като ви слуша човек,...

- Е, Иванчо, как стана така, че съученичката ти Марийка, забременя? - По вина на баща й... - Как така на баща й? - Ами тъкмо се дърпах назад, когато в стаята влезе баща й и ме ритна по задника.

Иванчо: - Обичам естествените момичета. - Какво ще рече това? - Отиваш при нея и казваш:"Искаш ли да прекараме заедно нощта?", а тя: "Естествено!"

Из писмо на Иванчо: - Мила Марийке, в едната ръка държа снимката ти ,а с другата ...мисля за теб..

Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали, ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят...