Из есе:Иванчо бил на 5 години, когато баща му се родил.

Учителката: - Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?

- Мамо, обичам Марийка от 1-ят етаж. - Ооо, Иванчо, не се занимавай маме с нея. Отдавна й откъснаха цветенцето. Иванчо натъжен отива при баща си: - Тате, обичам Марийка от 1-ят етаж. - Няма лошо...

- Слънцето има ли крака? - пита учителката. - Да! - отговаря Иванчо. - Откъде знаеш? - Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва: "Слънчице, отвори си краката".

Иванчо кани Марийка да му дойде на гости: - Таково ядене ще приготвя, че пръстите си ще оближеш! Марийка се съветва с приятелка - да иде или да не иде. - Че ще облизваш ясно, - казва по-опитната...