Иванчо разхожда Марийка в близката горичка с интимната мисъл евентуално да я изчука. Гушнал я през кръстчето, джумоли й нежни думи на ушенцето, води я навътре към гъсталака. Ама, му се припикало ужааа...

Влиза Иванчо в селската кръчма със силен вик да търси баща си, за да сподели важна новина. Намерил го на една маса където дуртите пияндета цакали карти: - ТатеЕЕеее!!! - Кажи бе Иванчо, какво им...

- Слънцето има ли крака? - пита учителката. - Да! - отговаря Иванчо. - Откъде знаеш? - Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва: 'Слънчице,отвори си краката'.

В час по математика: - Иванчо, защо стоиш над тази празна тетрадка? - пита учителката. - Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.

Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: - Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!