- Иванчо, какъв искаш да станеш след училище? - Обущар, госпожо! - Браво, а защо? - Обичам да мириша лепила.

Учителят пише забележка на своя ученичка: "Марийка говори много!". На другия ден момичето връща бележника на учителя си. Баща й е написал: "Да бяхте чули майка й!".

Майката пита Иванчо: - Защо плачеш? - Сънувах, че училището е изгоряло. - Не плачи де, това е само сън! - Плача точно за това…

Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: - Как мина денят? - Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха...

- Жено, кой толкова високо пъшка и вика у съседите? - Аа, това е Марийка! - Да не ражда случайно? - Не бе, забременява!