- Хайде утре да се видим пак по същото време? - Хайде. А къде? - Под часовника. - Под кой? - Под този, който виси над леглото ми.

Поглежда ме един в бара, усмихва се, пита любезно: - Какво ще пиете? Усмихвам се и аз, любезно: - Противозачатъчни.

Жарка юлска нощ. Влюбена двойка в парка. Тя: - Скъпи, чуй как свирят щурците! - Това са ципове, скъпа...

Госпожице, колко е часа? - Ау, забравила съм си часовника вкъщи, елате с мен да видим!

За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...