Тъщата я удари автобус пред къщата... - "А можеше да бъда аз!" - помислих си... Но пак се позамислих - не мога да карам автобус, мамка му!

Тъщата дойде на гости. И неусетно как, за няколко дена, всички се почувствахме като нейни гости.

Един човек поискал да поставят надгробен паметник на тъща му. - Имате ли нещо хубаво, но по-евтино? - Има един, само че на него е гравирано чуждо име. - Няма значение. Покойната ми тъща не знаеш...

'… искаше му се да подскача от радост, но на рамото му тежеше ковчегът на тъщата…'

На сватбата тя се кълнеше, че само смъртта може да ги раздели, но се оказа, че тъщата също е доста способна.