Стамат падна в дълбока яма и като по чудо, успя да се измъкне от нея. Чудеса не се случват - помисли си той и скочил обратно.

- Влажна съм. - Да бе, то сега времето е някакво такова, шибано...

Правиш го с любов, гледаш го от парче месо, косъм не даваш да му падне и накрая "Тате имам много малко трева, не мога да ти дам!"

Чук, чук… - Кой хлопа в този ранен час? - Дъската ти! - отвърна глас.

Напсувам ли някого, изобщо не се мотая… веднага се извинявам. Щото се забравя и после трябва наново да псувам.