- Бях у Пешо по работа! Помагах му.
Жената се обажда на Пешо:
- Ало, Пешо! Здрасти! Да знаеш къде е бил моя тази нощ?
- Що за въпрос! При мен е - точно отиде до тоалетната.
- Как си научила мъжа си да се прибира толкова рано? - Много лесно. Прибира се за пореден път късно вкъщи, а аз се обаждам от стаята:"Пешо, ти ли си?" - А той? - А той е Иван.
Между старци: - Пешо, ти колко килограма тежиш? - Ами с очилата 60 килограма - отговаря Пешо. - А без очилата? - Ми не знам, не мога да видя.
- Пешо, изпий си ракията! - Изпих я! - По-добре ли си? - По-добре! Не си ти, когато си трезвен…
- Пешо, в кой Бог вярваш? - В себе си. - Грях е така да се говори! - Грях е да не вярваш в себе си!
Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син… - Е, защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената разбра...