"
Късно през ноща една жена върви сама по улицата. Много се страхува, защото пътят за дома й минава покрай гробищата. Колкото повече ги приближава, толкова повече се страхува. За щастие точно пред входа на гробищата среща мъж и започва настойчиво да го моли:
- Г-не, ще може ли да Ви хвана ръката докато преминем през гробището, защото много се страхувам?
- Щом така ще сте по-спокойна, разбира се. - казал мъжът и я прегърнал.
- Благодаря. А Вие не се ли страхувате?
- Сега не, но докато бях жив...
- Г-не, ще може ли да Ви хвана ръката докато преминем през гробището, защото много се страхувам?
- Щом така ще сте по-спокойна, разбира се. - казал мъжът и я прегърнал.
- Благодаря. А Вие не се ли страхувате?
- Сега не, но докато бях жив...
219 прегледа