Разговарят майката и тъщата. Майката: - Искам да бъда кремирана като се спомина... Тъщата: - Аааа... в никой случай! Аз искам да ме погребат! - Що бе? - Ами ти не знаеш ли че ги горят по...

- Иванов, защо си дошъл на работа? Нали следобед погребваш тъща си? - Най-напред работата, после удоволствието.

- Ало, полицията ли е? - Ъъъъ... мога да повикам тъщата.

- Моята тъща ни идва на гости все в един и същ ден, и аз винаги я чакам с нетърпение. - А кога идва? - На 29-ти февруари.

Той искаше да скочи от радост, но тежкия ковчек с тъщата на раменете, му тежеше много.