- Ами... - отпаднало казва момичето - каквото... трябва...
- "За каквото трябва" съм вече стар...
- Скъпа, къде ми е сивия пуловер? - Няма го. - Как така го няма? - Изхвърлих го... - В ред ли си? - Беше стар и ужасен, не беше за пред хората вече... - Какви ги говориш? Пет години беше х...
Вчера седнах да си събера мислите, но нито една мисъл не дойде на това събрание.
- Обичаш ли туршия? - Не, не мога да я ям. - Защо? - Главата ми не влиза в буркана. А и да влезе, ми люти на очите.
И той и тя искаха едно и също... но тоалетните не бяха две!
Две секретарки обсъждат шефовете си. - Моя ми харесва, но за съжаление, той е адски педантичен. - В какъв смисъл? - Твърди, че всички думи се пишат по точно определен начин.