На стената - табелка:
“Не плюйте под масите! И там има хора!”
Говорят си две приятелки: - Моя е още в кръчмата. - Да взима пример от моя - отдавна го донесаха вкъщи.
Имало някога едно село. Но имало и една ламя, която искала всяка седмица да й носят по един момък и една девойка иначе - нямало да има село (по обясними причини). Хората изпълнявали, но по едно време...
Мъж се хвали на приятелите си в кръчмата: - Най-после си намерих работа. Утре отивам. Казват, че мястото е супер, там всички били, като едно семейство. На следващият ден, същият човек влиза мрачен...
Говорят си две приятелки: - Моя е още в кръчмата. - Да взима пример от моя - отдавна го донесаха вкъщи.
Един казва на приятел: - Вчера бяхме на кръчма. Добре си изкарахме. - Много ли бяхте? - Ами не, двама - аз и ракията.