Кумчо Вълчо много тормозел Зайо Байо, биел го и го чукал където свари. По два, по три че и по четири пъти на ден.

На Зайо му писнало да го третират така и се оплакал на лъва.

- Лъве, направи нещо! Омръзна ми вълkът да ме дъни всеки ден - примолил се заекът.

- Добре, ще издам заповед, с която може да те чука и бие само понеделник и сряда. Ако нарушава заповедта, ще ми се оплачеш в писмена форма.

Зайо си тръгнал доволен и връчил заповедта на вълчо.

Седмица две, всичко било както си му е редът. Вълкът спазвал графика и го чукал и биел само в понеделник и сряда. Но типично по нашенски му писнало и почнал пак ежедневните гаменски прояви. Бой, ебане и сръбска музика.

Зайко писал, писал жалби до лъва, ама никой не му отговарял. По едно време жалбите секнали. На лъвът, въпреки че много не му дремело, все пак му станало съвестно и решил да провери какво става със заека. Тръгнал да го дири из гората, накрая го намерил на една поляна зарит в купища хартия.

- Зайо, какво стана, бе? Файда има ли от заповедта дето ти издадох?

- А-а-а, лъве, файда няма никаква, ебането си същото, само дето вече съм зарит до гуша в бумащина...