- Скъпи, ще си спомняш ли за мен, когато умра? - Разбира се, скъпа, нали знаеш какъв съм злопаметен.

- Скъпи! За какво мислиш сега? - За нищо особено... - Мисли за мен тогава!! - Това и правя!

В трамвая: - Господине, няма ли да отстъпите място на дамата? - Нищо ви няма, ще постоите. Един път вече така се ожених..

- Къде ще почиваме? - Кат си гледам портфейла, хич не сме уморени...

- Обичам те! Обожавам те! Загубил съм си ума по тебе! Луд съм по тебе! - Ей, най-накрая заговори като нормален човек.