- Тате, искам да се запиша на балет. - Недей, сине, това е много болезнено изкуство. - Защо? - Защото ще ти счупя краченцата!

Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката. - У дома ли е татко ти? - пита мъжки глас. - Много ми е тежко да кажа това, но го няма. - А, защо ти е тежко? - Защото страшно мразя да лъжа!

- Много си невниматален, тате. - Аха... Ако бях по-внимателен, теб въобще нямаше да те има на този свят!

- Тате, ти също ли обичаш фантастика? - Защо мислиш така, сине? - Късно вечерта като пускаш телевизора, там казват :"О, я,я. Дас ист фантастиш!"

- Тате, когато порасна голям, ще мога ли да правя всичко, каквото си поискам? - Не, сине. Тогава ще си вече женен...