- Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата!
Майката, възмутена, но и учудена пита:
- И как стана това?
- Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.
Учителката по биология към класа: - Днес ще учим за щъркела... Иванчо: - Госпожо! Струва ми се, че сме доста големи вече, за да вярваме, че щъркелът съществува.
Отива малкия Иванчо при баща си: - Тате, затвори очи. - Защо? - Мама каза, че като затвориш очи завинаги ще заживее много по-добре!
- Иванчо, какво се получава от овцата? - Вълна, естествено. - А какво правим от вълната? - Не знам, госпожо. - Е, как не знаеш? От какво ти е направено палтото? - От палтото на тат...
Иванчо се прибира вкъщи и пита баща си: - Татко, можеш ли да се подписваш без да гледаш? - Да, защо? - Тогава се подпиши в бележника ми!
- Марийка е истински телефон! - Какво искаш да кажеш, Иванчо? - Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.