Иванчо целува страстно Марийка и по едно време й казва виновно: Извинявай Мими, аз така се увлякох, че ти глътнах без да искам дъвката! Нямах дъвка Иванчо! Много съм настинала и носът ми е пъле...

Иванчо се прибира с червени бузи. - Кой те удари? - Пешо. - Ти върна ли му шамара? - Да, още преди десетина дни.

- Иванчо, защо си гледаш часовника през десет секунди? - Госпожо, страхувам се, че всеки момент звънецът ще прекъсне този страшно интересен урок!

Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. - Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.

Иванчо пита в аптеката: - Имате ли някаква надеждна упойка? - Момче, какво те боли? - Все още нищо, но баща ми е на родителска среща.