Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку- лата на нашия замък, минутите на тиха умо- ра, ти знаеш как чакам да се изпра- ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра- зни, и ти така...

Качват се на Еверест двама алпинисти и си говорят: - Ще купиш ли онзи апартамент, дето ти предложиха? - Да не съм луд, на третия етаж без асансьор!

Жените са като полезно изкопаемо! Все изкачат точно когато не ти трябват!

Рой Кийн се хвали пред мадама: - Вчера бях във вихъра си. Вкарах два гола. - Е, как завърши? - Паднахме с 2:0.

Една усмивка не струва нищо, а прави много! Не трае повече от миг, но спомена за нея понякога е вечен!