- Знаеш ли, откакто загубих ключа от мазето, не съм чула една лоша дума от мъжа си. - И дори не ти се сърди? - Това не знам. Той още е в мазето.

- Мамо, нали не съм осиновен? - Как мислиш, ако можех да избирам, точно теб ли щях да взема?

И който стои, бърка пътя.

Чистотата умира и от чистача.

- Момченце, на кой си кръстено? - На прадядо. - А как се казваш? - Прадядо.